Постът е на N-Simow и е копиран от форума на федерацията. Слагам го тук, за да го видят повече хора. Който може нека допълни темата.

(Предистория: някой инструктор някога бил казал, че отработения карбид е безвреден.)

Времената се менят и не бива да се обвиняват инструктурите за това твърдение. Биоспелеологията върви след пещерняците и тези проблеми вървят се откриват по-късно. За нещастие едни 45-50 години имаше проблем с достъпа до информация от места извън желязната завеса. До колкото си спомням кара курса малко след края на този период. 
Ето как изглежда химичната реакция, която всеки е ползвал, ако е влизал в пещера с ацетиленово осветление: 
CaC2 + 2H2O → Ca(OH)2 + C2H2 
Както се вижда, след смесването на калциев карбид с вода се отделя ацетилен и се получава калциев хидроксид (гасена вар). Калциевия хидроксид е основа и може да бъде токсичен или при допир да предизвика изгаряне на кожата (да му мислят зидаро-мазачите). Оставен на въздух калциевият хидроксид реагира с въглеродния диоксид (който ние издишаме и произвеждаме с други наши дейности) и се превръща в напълно безвредния калциев карбонат. Последното е материала, изграждащ повечето подходящи за образуването на пещери скали. Дотук нещата изглеждат много приемливо по отношение на така наречения отработен карабид и много хора ги познават до тук или са ги чули до тук. Но има два проблема: 
Първия е, че за разлика от държавите с развити и дългогодишни традиции в спелеологията и в опазването на пещерите, а те са били извън обхвата на желязната завеса, у нас се ползва непречистен карбид. Това е причина за наличието в газовата смеска на малки количества други газове (за щастие изгарят) и за наличието  в остатъка в карабидната лампа на други химични съединения освен калциев хидроксид. 
Вторият проблем е, че като основа калциевия хидрохсид повишава pH на мястото, където е изхвърлен за определн период от време преди превръщането му в калциев карбонат. 
В страните, където се ползва пречистен карбид, вторият проблем е основен. Повишаването на  pH и от там среда с по-висока алкалност е проблем за пещерните животни, които са  тясно специализирани към условията в пещерите и всяко промяна може да бъде фатална за тях. Това е голям проблем в малки пещери или при засипване с отработен карбид на по-големи площи и в големи количества, независимо, че поради повишената концентрация на влага и въглероден диоксид във въздуха на пещерите или на въглена киселина в пещерните води той сравнително бързо ще се превърне в калциев карбонат. У нас за съжаление съшествува и проблема с остатъчните примеси, които допълнително замърсяват подземната среда и могат да са много по-токсични и за по-дълго време. 
Остава и естетическия проблем, който не бива също да се пренебрегва. Извинете за израза, ама май всички се драним от “осраните” с “отработен карбид” места. 
Та човек се учи, докато е жив. Надявам се, че има еволюция и в това направление.  Аз почнах да си събирам карбида от чисто естетически съображения като начало. Ако някой иска да се убеди, че не е хубаво да се оставя отработен карбид в пещерите и в пещерните реки и водоеми – да отиде в Тайните понори със садко и да не пие вода на отиване и да се сети, че е жаден преди последното езеро на излизане, това преди “Прасището”. Това ще го убеди за дълго, че е важно са се пази подземната среда.

http://www.speleo-bg.com/lang-bg/forum/topic.html?id=143&p=2916#p2916